камба

Речник на българския език

ка̀мба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ка̀мби, ж. Сорт пипер с топчести чушки.

Грешни изписвания (1)

  • камбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кам-ба
членувано кам-ба-та
мн.ч. кам-би
членувано кам-би-те
звателна форма