кама

Речник на българския език

кама̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. камѝ, ж.
1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.
2. Железен или дървен клин.

Грешни изписвания (3)

  • камъ
  • къма
  • къмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ма
членувано ка-ма-та
мн.ч. ка-ми
членувано ка-ми-те
звателна форма