калъфка

Речник на българския език

калъ̀фка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. калъ̀фки, ж.
1. Малък калъф.
2. Калъф за възглавница, използвана при спане.

Грешни изписвания (3)

  • калъфкъ
  • кълъфка
  • кълъфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лъф-ка
членувано ка-лъф-ка-та
мн.ч. ка-лъф-ки
членувано ка-лъф-ки-те
звателна форма