калъпене

Речник на българския език

калъпене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лъ-пе-не
членувано ка-лъ-пе-не-то
мн.ч. ка-лъ-пе-ния
членувано ка-лъ-пе-ни-я-та