калугерка

Речник на българския език

калу̀герка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. калу̀герки, ж. Жена, която води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монахиня.

Грешни изписвания (7)

  • калугеркъ
  • калугирка
  • калугиркъ
  • кълугерка
  • кълугеркъ
  • кълугирка
  • кълугиркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лу-гер-ка
членувано ка-лу-гер-ка-та
мн.ч. ка-лу-гер-ки
членувано ка-лу-гер-ки-те
звателна форма