калмарче

Речник на българския език

калмарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-мар-че
членувано кал-мар-че-то
мн.ч. кал-мар-че-та
членувано кал-мар-че-та-та