калмар

Речник на българския език

калма̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. калма̀ри, (два) калма̀ра, м. Морско мекотело с пипала на главата, използвано за храна. Взех си една порция калмари към бирата.

Грешни изписвания (1)

  • кълмар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-мар
непълен член кал-ма-ра
пълен член кал-ма-рът
мн.ч. кал-ма-ри
членувано кал-ма-ри-те
бройна форма кал-ма-ра
звателна форма