калкулатор

Речник на българския език

калкула̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. калкула̀тори, (два) калкула̀тора, м. Сметачна машина. Електронен калкулатор.

Грешни изписвания (7)

  • калколатор
  • калколатур
  • калкулатур
  • кълколатор
  • кълколатур
  • кълкулатор
  • кълкулатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-ку-ла-тор
непълен член кал-ку-ла-то-ра
пълен член кал-ку-ла-то-рът
мн.ч. кал-ку-ла-то-ри
членувано кал-ку-ла-то-ри-те
бройна форма кал-ку-ла-то-ра
звателна форма