калкан

Речник на българския език

калка̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. калка̀ни, (два) калка̀на, м.
1. Вид морска риба с плоско елипсовидно тяло, по което има костни плочки.
2. Тясна външна стена на сграда без врати и прозорци, на границата с друг парцел. На калкана на сградата бяха изрисувани реклами.

Грешни изписвания (1)

  • кълкан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-кан
непълен член кал-ка-на
пълен член кал-ка-нът
мн.ч. кал-ка-ни
членувано кал-ка-ни-те
бройна форма кал-ка-на
звателна форма