калиграф

Речник на българския език

калигра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. калигра̀фи, м.
1. Лице, което професионално се занимава с калиграфия.
2. Лице, което пише красиво. Той е голям калиграф.

Грешни изписвания (3)

  • калеграф
  • кълеграф
  • кълиграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лиг-раф
непълен член ка-лиг-ра-фа
пълен член ка-лиг-ра-фът
мн.ч. ка-лиг-ра-фи
членувано ка-лиг-ра-фи-те
бройна форма ка-лиг-ра-фа
звателна форма