календарен

Речник на българския език

календа̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

календа̀рна, календа̀рно, мн. календа̀рни, прил. Който се определя от календара. Календарно време. Календарен план. Календарен месец.
Календарна година. — Времето от първи януари до трийсет и първи декември.

Грешни изписвания (7)

  • календарин
  • калиндарен
  • калиндарин
  • кълендарен
  • кълендарин
  • кълиндарен
  • кълиндарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-лен-да-рен
непълен член ка-лен-дар-ния
пълен член ка-лен-дар-ни-ят
ж. р. ка-лен-дар-на
членувано ка-лен-дар-на-та
ср. р. ка-лен-дар-но
членувано ка-лен-дар-но-то
мн. ч. ка-лен-дар-ни
членувано ка-лен-дар-ни-те