календар

Речник на българския език

календа̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. календа̀ри, (два) календа̀ра, м.
1. Система за измерване на времето, основана на периодически повтарящи се природни явления. Слънчев календар. Лунен календар.
2. Книга или лист с означени дни и месеци на една година. Купих си календар за новата година.
Християнски календар. — Система от всички християнски празници в течение на една година.

Грешни изписвания (3)

  • калиндар
  • кълендар
  • кълиндар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лен-дар
непълен член ка-лен-да-ра
пълен член ка-лен-да-рът
мн.ч. ка-лен-да-ри
членувано ка-лен-да-ри-те
бройна форма ка-лен-да-ра
звателна форма