какао

Речник на българския език

кака̀о съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Плодовете на вечнозелено тропическо дърво с големи цветове, отглеждано и в плантации.
2. Прахът, получаван от плодовете.
3. Напитка, приготвена от този прах. Изпих една чаша какао.
прил. кака̀ов, кака̀ова, кака̀ово, мн. кака̀ови.

Грешни изписвания (3)

  • какау
  • къкао
  • къкау

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-као
членувано ка-ка-о-то
мн.ч. ка-ка-о-та
членувано ка-ка-о-та-та