кайме

Речник на българския език

каймѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. каймѐта, ср. Разг. Банкнота, обикн. по-едра.

Грешни изписвания (1)

  • къйме

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кай-ме
членувано кай-ме-то
мн.ч. кай-ме-та
членувано кай-ме-та-та