каймачен

Речник на българския език

кайма̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • каймачин
  • къймачен
  • къймачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кай-ма-чен
непълен член кай-ма-че-ния
пълен член кай-ма-че-ни-ят
ж. р. кай-ма-че-на
членувано кай-ма-че-на-та
ср. р. кай-ма-че-но
членувано кай-ма-че-но-то
мн. ч. кай-ма-че-ни
членувано кай-ма-че-ни-те