казус

Речник на българския език

ка̀зус — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Заплетен, сложен въпрос.
2. Спец. Сложно, заплетено дело в съд.
3. Спец. Действие с признаци на престъпление, но без вина, затова ненаказуемо.

Грешни изписвания (1)

  • казос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-зус
непълен член ка-зу-са
пълен член ка-зу-сът
мн.ч. ка-зу-си
членувано ка-зу-си-те
бройна форма ка-зу-са
звателна форма —

Връзки