казармен

Речник на българския език

каза̀рмен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

каза̀рмена, каза̀рмено, мн. каза̀рмени, прил.
1. Който е свързан с казарма. Казармен двор. Казармен живот.
2. Който е присъщ на казарма. Искаше и вкъщи да има казармен ред.

Грешни изписвания (3)

  • казармин
  • къзармен
  • къзармин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-зар-мен
непълен член ка-зар-ме-ния
пълен член ка-зар-ме-ни-ят
ж. р. ка-зар-ме-на
членувано ка-зар-ме-на-та
ср. р. ка-зар-ме-но
членувано ка-зар-ме-но-то
мн. ч. ка-зар-ме-ни
членувано ка-зар-ме-ни-те