казанджия

Речник на българския език

казанджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. казанджѝи, м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. Две години беше казанджия.

Грешни изписвания (7)

  • казанджиъ
  • казънджиъ
  • казънджия
  • къзанджиъ
  • къзанджия
  • къзънджиъ
  • къзънджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-зан-джия
непълен член ка-зан-джи-я-та
пълен член ка-зан-джи-я-та
мн.ч. ка-зан-джии
членувано ка-зан-джи-и-те
бройна форма ка-зан-джии
звателна форма ка-зан-джи-йо