кадилница

Речник на българския език

кадѝлница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кадѝлници, ж. Окачен на верига малък съд с жар и тамян вътре, с който православният свещеник кади при обред. Попът прикади гроба с кадилницата.

Грешни изписвания (7)

  • кадилнеца
  • кадилнецъ
  • кадилницъ
  • къдилнеца
  • къдилнецъ
  • къдилница
  • къдилницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-дил-ни-ца
членувано ка-дил-ни-ца-та
мн.ч. ка-дил-ни-ци
членувано ка-дил-ни-ци-те
звателна форма