кадастрон

Речник на българския език

кадастро̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Специална бяла и плътна хартия за чертежи. Два листа кадастрон.

Грешни изписвания (3)

  • кадъстрон
  • къдастрон
  • къдъстрон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-дас-т-рон
непълен член ка-дас-т-ро-на
пълен член ка-дас-т-ро-нът
мн.ч. ка-дас-т-ро-ни
членувано ка-дас-т-ро-ни-те
бройна форма ка-дас-т-ро-на
звателна форма