кадаиф

Речник на българския език

кадаѝф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Изсушени нишки от тесто, които се пекат и се заливат със захарен сироп, както и готовият сладкиш.

Грешни изписвания (3)

  • кадъиф
  • къдаиф
  • къдъиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-да-иф
непълен член ка-да-и-фа
пълен член ка-да-и-фът
мн.ч. ка-да-и-фи
членувано ка-да-и-фи-те
бройна форма ка-да-и-фа
звателна форма