кавал

Речник на българския език

кава̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кава̀ли, (два) кава̀ла, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • къвал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-вал
непълен член ка-ва-ла
пълен член ка-ва-лът
мн.ч. ка-ва-ли
членувано ка-ва-ли-те
бройна форма ка-ва-ла
звателна форма —

Връзки