кабинетен

Речник на българския език

кабинѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

кабинѐтна, кабинѐтно, мн. кабинѐтни, прил.
1. Който се отнася до кабинет. Кабинетна мебел.
2. Прен. Откъснат от действителността, от практиката. Кабинетен учен.

Грешни изписвания (7)

  • кабенетен
  • кабенетин
  • кабинетин
  • къбенетен
  • къбенетин
  • къбинетен
  • къбинетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-би-не-тен
непълен член ка-би-нет-ния
пълен член ка-би-нет-ни-ят
ж. р. ка-би-нет-на
членувано ка-би-нет-на-та
ср. р. ка-би-нет-но
членувано ка-би-нет-но-то
мн. ч. ка-би-нет-ни
членувано ка-би-нет-ни-те