кабинет

Речник на българския език

кабинѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кабинѐти, (два) кабинѐта, м.
1. Работна стая в учреждение, заведение или в частен дом. Кабинет на директора. Учебен кабинет по химия. Кабинет за сърдечни болести. Професорът по цял ден не напуска кабинета си.
2. Всички министри, членове на едно правителство. Кабинетът заседава всеки ден.

Грешни изписвания (3)

  • кабенет
  • къбенет
  • къбинет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-би-нет
непълен член ка-би-не-та
пълен член ка-би-не-тът
мн.ч. ка-би-не-ти
членувано ка-би-не-ти-те
бройна форма ка-би-не-та
звателна форма