кабина

Речник на българския език

кабѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кабѝни, ж. Малко помещение, предназначено и оборудвано за специални цели. Кабина на автобус. Командна кабина.
същ. умал. кабѝнка, мн. кабѝнки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • кабинъ
  • къбина
  • къбинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-би-на
членувано ка-би-на-та
мн.ч. ка-би-ни
членувано ка-би-ни-те
звателна форма