кабала

Речник на българския език

каба̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Религиозно предание у евреите след Мойсей, свързано предимно с библейските пророчески книги. След XIII в. — езотеричен юдаизъм, който постепенно се превръща в развита нумерологична и буквена система, търсеща скрит смисъл почти във всяка буква на „Петокнижието“.

Грешни изписвания (3)

  • кабалъ
  • къбала
  • къбалъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ба-ла
членувано ка-ба-ла-та
мн.ч. ка-ба-ли
членувано ка-ба-ли-те
звателна форма