ищца

Речник на българския език

ищца̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ищцѝ, ж. Жена ищец.

Грешни изписвания (7)

  • ештца
  • ештцъ
  • ещца
  • ещцъ
  • иштца
  • иштцъ
  • ищцъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ищ-ца
членувано ищ-ца-та
мн.ч. ищ-ци
членувано ищ-ци-те
звателна форма