ихтибарче

Речник на българския език

ихтибарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. их-ти-бар-че
членувано их-ти-бар-че-то
мн.ч. их-ти-бар-че-та
членувано их-ти-бар-че-та-та