ихтибар

Речник на българския език

ихтибар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

почит, чест, уважение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. их-ти-бар
непълен член их-ти-ба-ра
пълен член их-ти-ба-рът
мн.ч. их-ти-ба-ри
членувано их-ти-ба-ри-те
бройна форма их-ти-ба-ра
звателна форма