ифа

Речник на българския език

ифа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ифа
членувано ифа-та
мн.ч. ифи
членувано ифи-те
звателна форма