истукан

Речник на българския език

истука̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мн. истука̀ни, (два) истука̀на, м. Истор. Статуя на божество.
Стоя като истукан. — Стоя неподвижно и гледам безчувствено.

Грешни изписвания (4)

  • естокан
  • естукан
  • истокан
  • изтукан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ис-ту-кан
непълен член ис-ту-ка-ния
пълен член ис-ту-ка-ни-ят
ж. р. ис-ту-ка-на
членувано ис-ту-ка-на-та
ср. р. ис-ту-ка-но
членувано ис-ту-ка-но-то
мн. ч. ис-ту-ка-ни
членувано ис-ту-ка-ни-те