истина

Речник на българския език

ѝстина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ѝстини, ж.
1. Това, което отговаря на действителността. Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не било истина.
2. Съждение, проверено в практиката. Стара истина. Горчива истина.

Грешни изписвания (4)

  • истена
  • истенъ
  • истинъ
  • изтина

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ис-ти-на
членувано ис-ти-на-та
мн.ч. ис-ти-ни
членувано ис-ти-ни-те
звателна форма