истеблишмънт

Речник на българския език

истеблишмънт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ис-теб-лиш-мънт
непълен член ис-теб-лиш-мън-та
пълен член ис-теб-лиш-мън-тът
мн.ч. ис-теб-лиш-мън-ти
членувано ис-теб-лиш-мън-ти-те
бройна форма ис-теб-лиш-мън-та
звателна форма