искрене

Речник на българския език

искрѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ескрене
  • ескрени
  • искрени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ис-к-ре-не
членувано ис-к-ре-не-то
мн.ч. ис-к-ре-ния
членувано ис-к-ре-ни-я-та