иригатор

Речник на българския език

ирига̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ирига̀тори, (два) ирига̀тора, м. Уред за промиване на вътрешни органи, за клизми и др.

Грешни изписвания (7)

  • ерегатор
  • ерегатур
  • еригатор
  • еригатур
  • ирегатор
  • ирегатур
  • иригатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ири-га-тор
непълен член ири-га-то-ра
пълен член ири-га-то-рът
мн.ч. ири-га-то-ри
членувано ири-га-то-ри-те
бройна форма ири-га-то-ра
звателна форма