ирелевантен

Речник на българския език

ирелева̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

книж. Който не се отнася до въпроса; страничен, несъществен.

Грешни изписвания (15)

  • ерелевантен
  • ерелевантин
  • ереливантен
  • ереливантин
  • ерилевантен
  • ерилевантин
  • ериливантен
  • ериливантин
  • ирелевантин
  • иреливантен
  • иреливантин
  • ирилевантен
  • ирилевантин
  • ириливантен
  • ириливантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ире-ле-ван-тен
непълен член ире-ле-ван-т-ния
пълен член ире-ле-ван-т-ни-ят
ж. р. ире-ле-ван-т-на
членувано ире-ле-ван-т-на-та
ср. р. ире-ле-ван-т-но
членувано ире-ле-ван-т-но-то
мн. ч. ире-ле-ван-т-ни
членувано ире-ле-ван-т-ни-те