ипритче

Речник на българския език

ипритче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ип-рит-че
членувано ип-рит-че-то
мн.ч. ип-рит-че-та
членувано ип-рит-че-та-та