иприт

Речник на българския език

ипрѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Бойно отровно вещество с миризма на ряпа или хрян, което предизвиква изрив и общо отравяне.

Грешни изписвания (1)

  • еприт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ип-рит
непълен член ип-ри-та
пълен член ип-ри-тът
мн.ч. ип-ри-ти
членувано ип-ри-ти-те
бройна форма ип-ри-та
звателна форма