ипотекиране

Речник на българския език

ипотекѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Банков термин: залагане на недвижимо имущество като обезпечение по отпуснат заем от банката, стойността на което следва да покрива размера на главницата и дължимата лихва по заема.

Грешни изписвания (7)

  • ипотекиръне
  • ипотикиране
  • ипотикиръне
  • ипутекиране
  • ипутекиръне
  • ипутикиране
  • ипутикиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ипо-те-ки-ра-не
членувано ипо-те-ки-ра-не-то
мн.ч. ипо-те-ки-ра-ния
членувано ипо-те-ки-ра-ни-я-та