ипотекиран

Речник на българския език

1. ипотекѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • епотекиран
  • епотекирън
  • епотикиран
  • епотикирън
  • епутекиран
  • епутекирън
  • епутикиран
  • епутикирън
  • ипотекирън
  • ипотикиран
  • ипотикирън
  • ипутекиран
  • ипутекирън
  • ипутикиран
  • ипутикирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ипо-те-ки-ран
непълен член ипо-те-ки-ра-ния
пълен член ипо-те-ки-ра-ни-ят
ж. р. ипо-те-ки-ра-на
членувано ипо-те-ки-ра-на-та
ср. р. ипо-те-ки-ра-но
членувано ипо-те-ки-ра-но-то
мн. ч. ипо-те-ки-ра-ни
членувано ипо-те-ки-ра-ни-те

2. ипотекиран — мин. страд. прич. м. р.

ипотекиран е производна форма на ипотекирам (мин. страд. прич. м. р.).