ипотѐка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. ипотѐки, ж.
1. Спец. В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникът не изплати дадения му заем.
2. Кредит, получен срещу залагане на недвижим имот. Правя ипотека.
1. Спец. В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникът не изплати дадения му заем.
2. Кредит, получен срещу залагане на недвижим имот. Правя ипотека.
Грешни изписвания (7)
- епотека
- епотекъ
- епутека
- епутекъ
- ипотекъ
- ипутека
- ипутекъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ипо-те-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ипо-те-ка-та | |
| мн.ч. | ипо-те-ки | |
| членувано | ипо-те-ки-те | |
| звателна форма | — | |