инхибѝтор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мед. Вещество, което потиска или спира различни процеси в организма.
Грешни изписвания (7)
- енхебитор
- енхебитур
- енхибитор
- енхибитур
- инхебитор
- инхебитур
- инхибитур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-хи-би-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-хи-би-то-ра | |
| пълен член | ин-хи-би-то-рът | |
| мн.ч. | ин-хи-би-то-ри | |
| членувано | ин-хи-би-то-ри-те | |
| бройна форма | ин-хи-би-то-ра | |
| звателна форма | — | |