инхибиране

Речник на българския език

инхибѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • енхебиране
  • енхебирани
  • енхебиръне
  • енхебиръни
  • енхибиране
  • енхибирани
  • енхибиръне
  • енхибиръни
  • инхебиране
  • инхебирани
  • инхебиръне
  • инхебиръни
  • инхибирани
  • инхибиръне
  • инхибиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-хи-би-ра-не
членувано ин-хи-би-ра-не-то
мн.ч. ин-хи-би-ра-ния
членувано ин-хи-би-ра-ни-я-та