инфлуенчав

Речник на българския език

инфлуенчав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • инфлуенчаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-ф-лу-ен-чав
непълен член ин-ф-лу-ен-ча-вия
пълен член ин-ф-лу-ен-ча-ви-ят
ж. р. ин-ф-лу-ен-ча-ва
членувано ин-ф-лу-ен-ча-ва-та
ср. р. ин-ф-лу-ен-ча-во
членувано ин-ф-лу-ен-ча-во-то
мн. ч. ин-ф-лу-ен-ча-ви
членувано ин-ф-лу-ен-ча-ви-те