инфлуенца

Речник на българския език

инфлуѐнца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Заразно вирусно заболяване; грип.

Грешни изписвания (7)

  • енфлоенца
  • енфлоенцъ
  • енфлуенца
  • енфлуенцъ
  • инфлоенца
  • инфлоенцъ
  • инфлуенцъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ф-лу-ен-ца
членувано ин-ф-лу-ен-ца-та
мн.ч. ин-ф-лу-ен-ци
членувано ин-ф-лу-ен-ци-те
звателна форма