инфинитѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. инфинитѝви, (два) инфинитѝва, м. Спец. В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици.
Грешни изписвания (11)
- енфенетив
- енфенитив
- енфинетив
- енфинитив
- инфенетив
- инфенитив
- инфинетив
- инфенетиф
- инфенитиф
- инфинетиф
- инфинитиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-фи-ни-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-фи-ни-ти-ва | |
| пълен член | ин-фи-ни-ти-вът | |
| мн.ч. | ин-фи-ни-ти-ви | |
| членувано | ин-фи-ни-ти-ви-те | |
| бройна форма | ин-фи-ни-ти-ва | |
| звателна форма | — | |