инфектиране

Речник на българския език

инфектѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • енфектиране
  • енфектирани
  • енфектиръне
  • енфектиръни
  • енфиктиране
  • енфиктирани
  • енфиктиръне
  • енфиктиръни
  • инфектирани
  • инфектиръне
  • инфектиръни
  • инфиктиране
  • инфиктирани
  • инфиктиръне
  • инфиктиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-фек-ти-ра-не
членувано ин-фек-ти-ра-не-то
мн.ч. ин-фек-ти-ра-ния
членувано ин-фек-ти-ра-ни-я-та