инфарктен

Речник на българския език

инфа̀рктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

инфа̀рктна, инфа̀рктно, мн. инфа̀рктни, прил.
1. Който се отнася до инфаркт. Инфарктни болки.
2. Прен. Който е крайно напрегнат, стресов. Инфарктна ситуация.

Грешни изписвания (3)

  • енфарктен
  • енфарктин
  • инфарктин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-фар-к-тен
непълен член ин-фар-к-т-ния
пълен член ин-фар-к-т-ни-ят
ж. р. ин-фар-к-т-на
членувано ин-фар-к-т-на-та
ср. р. ин-фар-к-т-но
членувано ин-фар-к-т-но-то
мн. ч. ин-фар-к-т-ни
членувано ин-фар-к-т-ни-те