инфаркт

Речник на българския език

инфа̀ркт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. инфа̀ркти, (два) инфа̀ркта, м. Спец. В медицината — тежко сърдечно-съдово заболяване, при което се умъртвява ограничен участък от тъкан поради нарушаване на кръвоснабдяването. Получавам инфаркт. Прекарвам инфаркт. Имам инфаркт.

Грешни изписвания (1)

  • енфаркт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-фаркт
непълен член ин-фар-к-та
пълен член ин-фар-к-тът
мн.ч. ин-фар-к-ти
членувано ин-фар-к-ти-те
бройна форма ин-фар-к-та
звателна форма