инфант

Речник на българския език

инфа̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. инфа̀нти, м. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от синовете на краля.

Грешни изписвания (1)

  • енфант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-фант
непълен член ин-фан-та
пълен член ин-фан-тът
мн.ч. ин-фан-ти
членувано ин-фан-ти-те
бройна форма ин-фан-та
звателна форма